Селекционерът на българския национален отбор по волейбол - Пламен Константинов, направи дълъг анализ на представянето на България след отпадането от Европейското първенство. Нашите стигнаха до осминафинал, където загубиха от Франция с 0:3 гейма.

„Пречупихме се в първия гейм, когато водихме с 2-3 точки. Изпуснахме инициативата и то в хубави ситуации, когато все още бяхме с добро посрещане, изпуснахме ситуации да си задържим разликата. След това те ни натиснаха, направиха една серия, с която минаха напред и може би моментът с нелепа съдийска грешка – отсъдиха една грешка при 21 точка изравнявахме с аса. Това беше вторият момент. Първият гейм на практика продължи до 8:1 във втория гейм, чак тогава тръгнахме да играем. Но преживявахме още първия гейм, играейки втория, което е голяма грешка. В такива мачове трябва веднага да превключиш на нова вълна, веднага за затвориш страницата от миналия гейм, не го направихме и започнахме да играем след като беше 8:1 за Франция.

Снимки: БГНЕС / BGNES
19 снимки

Имаше моменти, в които се приближихме втория гейм, все пак върнахме някаква игра, но когато ни пречупиха в края на втория гейм, третият ни натежа повече, обстановката може би, усещайки, че вече става критично. Истината е, че дори и цифрите показват, че не можеш да спечелиш един осминафинал срещу олимпийски шампион с 35 процента атака на отбора. Просто това е нереално.

Истината е, че на това домашно Европейско първенство шампионът е публиката. Тя е фантастична във всеки един мач. При такава публика е удоволствие, но истината е, че отборът ни не е готов да играе пред такава публика, не е свикнал. Мисля, че тези очаквания, тази атмосфера, повече ни пречеха, отколкото ни помагаха в игра. Аз очаквах, че това напрежение може да е в самото начало, защото знам, че на тренировка показват неща, които обаче не се виждат в мач, засега. Има потенциал, но трябва да се научим, че на голямото ниво най-важното е да го покажеш този потенциал и да го разкриеш в мач, а не на тренировка.

Снимки: LAP.bg
40 снимки

Може би дългият период, в който отборът губи от големите отбори, пък и от конкуренти, които са от средно европейското ниво, се отразява и се създава един пораженски манталитет, който трябва да бъде пречупен, ако искаме да се върнем и да се приближим към топ отборите. В момента сме един отбор от средно европейско ниво с потенциал, но все още непоказващ реално този потенциал по време на мач. Ако покажем реалния си потенциал, можем да се приближим до големите и да сме малко над средно европейското ниво. На това домашно първенство не успяхме да си разкрием реалния потенциал. Двата мача с топ отборите показаха, че мястото ни все още реално не е там, ние сме под тях.

Олимпийската квалификация е част от този цикъл. Генерални изводи сега да се правят според мен е безсмислено. Нито ще донесе някаква полза на някои от по-младите състезатели, изведнъж да бъдат включвани и да се ходи с тях на Олимпийска квалификация, според мен няма смисъл от чак толкова много промени. Козметични промени ще има. Да се зачерква всичко – няма смисъл. Шансовете са само в бъдеще. Трябва дългосрочна стратегия и дългосрочно планиране с подмладен отбор, който да набира опит и сам да започне да пише своята история. Всичко трябва да бъде планирано на Олимпийски цикли. Завършва, не се класираме – от тук на сетне само бъдеще – млад, подмладен отбор и без най-опитните ни състезатели, които каквото са могли са дали.

Снимки: Startphoto.bg
30 снимки

Не съм разговарял по тази тема с Теодор Салпаров. Разчитам на тези хора, които имаме в момента. Не можем да произведем за седмица, месец, два заместници на някои постове. Емоционално след такива мачове, според мен, могат да се вземат и прибързани решения. За мен Теодор Салпаров може да помогне да се опитаме да вземе максимума от тази квалификация, колкото и да са малки тези шансове. Честно казвам не знам дали няма да играем по-добре, отколкото на домашното европейско първенство, аз имам такъв усет.

Безспорно сме аутсайдери, там има фаворити, които последните четири години са в медалите на големи първенства, но аз го казвам от гледна точка на това напрежение, което някои състезатели не са готови да го носят. Особено домашното напрежение. Дали то няма да отсъства там, да ги освободи, да си показват реално възможностите. Нека другите отбори да бъдат по-силни, но със сигурност не са толкова по-силни, както беше разликата в третия гейм. Такива сривове, такава разлика не е реална. Реалната разлика можем да кажем, че е в първия гейм.“