В последните години се изписаха много похвали за възхода на немския клубен и национален футбол. Но през този сезон се вижда, и на домашната, и на международната сцена, че тези похвали са леко прибързани.

Не говорим за Байерн. За останалите. Зее истинска пропаст между баварския колос и тези зад него в Бундеслигата. Да станеш шампион още през март с 25 точки аванс е куриоз. Това е и парадокс. Говори както за силата на първенеца, така и за слабостта на другите, превърнали немския шампионат в състезание с един кон.

А в Европа най-добре се вижда, че след Байерн в Германия е потоп. Онези, които са призвани да бъдат подгласници на колоса от Мюнхен, са дребни рибки за еврограндовете. Абсолютно неконкурентно способни! Байер Леверкузен записа позорни домакински загуби с 0:5 и с 0:4 от Манчестър Юнайтед и Пари СЖ. Шалке беше пометен с 1:6 на свой терен от Реал. На четвъртфиналите в Лига Европа няма нито един немски представител.

Снощи и Борусия Дортмунд имаше среща с товарния влак и за разлика от миналия сезон, сега падна безславно с 0:3 на „Бернабеу“. Симпатичният жълто-черен тим с ексцентричния си треньор има оправдание – цели седем титуляри отсъстваха, а пък и непрекъснато Байерн го обезкървява. И все пак това не променя фактите. А това е зле и за флагмана Байерн. Липсата на вътрешна конкуренция нарушава сетивата му, може да го заблуди за собствената му мощ. Дали това няма да изиграе лоша шега на настоящия еврошампион?

Що се отнася до другия мач снощи в Шампионската лига, все още чуваме гадното кискане на парижките гарги след „смешния“ трети гол, който вкара ПСЖ на Челси. „Смешен“, според Моуриньо, според мнозина други – прекрасен. Моу пак проплака, че няма нападатели, но се оказва май, че няма и защита. Сигурно завижда тайничко на парижани, че и той няма под ръка някой петролен шейх да му осигури накуп триото Меси-Роналдо-Ибрахимович.

А Абрамович е само един скромен руски олигарх...