В сагата Манчестър Юнайтед – Бербатов вече всичко е ясно. Клаузата с едногодишното удължаване на договора на българина не означава нищо друго, освен това английският клуб да не го изпусне като свободен играч през лятото.

Повече от година английският гранд и нашият нападател бяха в ролята на съпрузи, чийто меден месец отдавна е изживян и са влезли в периода на студената семейна война. Без видими драми за пред хората, но с много хлад в отношенията. Нито една от двете страни не наруши благоприличието и добрия тон през тези 12 месеца, но по-скоро като проява на добро възпитание и обноски. Но също така и заради опита да бъде наложена с мълчание волята на единия или на другия съпруг.

В крайна сметка и двете страни са губещи. Въпреки че силната страна привидно спечели, тя също е губеща. В двубоя Сър Алекс – Бербатов силната позиция безспорно е на страната на мениджъра. Дали заради първоначалното желание на Митко да бъде увеличена заплатата му при нов договор, както говорят злите езици, дали заради настояването на футболиста да бъде титуляр, както намекна самият Фъргюсън, но фактите са налице.

Манчестър Юнайтед и Димитър Бербатов трябваше да се разделят още миналото лято. Тогава нашият беше голмайстор на Висшата лига и все пак – с една година по-млад. „Червените дяволи“ със сигурност щяха да си върнат по-голяма част от вложените огромни средства в привличането му, а и да не плащат залудо седмична заплата от 100 000 паунда на футболист, който се появява от дъжд на вятър в игра.

Бербатов цяла година едва помирисва терен и мечтата му да приключи с футбола в европейския гранд от Манчестър очевидно няма да се осъществи.

Идното лято трансферът му ще бъде неизбежен. Но ако бяха проявили повече гъвкавост и далновидност, Сър Алекс и Митко Бербатов отдавна щяха да са далеч един от друг. Те обаче решиха да се изправят в мълчалива схватка канадска борба, след чийто изход ръцете и на двамата се оказаха залепени за масата...