Ливърпул стигна до безценна победа над Челси с 2:1 в голямото дерби на 6-тия кръг на Висшата лига при гостуването на „Стамфорд Бридж“. Голове на Трент Алекзандър-Арнолд и Роберто Фирмино донесоха успеха в двубой, който оправда очакванията за огромна интрига и себераздаване и от двата състава.

По-конкретните причини за успеха на момчетата на Юрген Клоп обаче трябва да бъдат анализирани по-детайлно.

Франк Лампард и Клоп започнаха с идентични схеми на игра. Двамата специалисти заложиха на 4-3-3 и една и съща основна идея – висока и агресивна преса в противниковото поле. В състава на Ливърпул едва ли можеше да се каже, че има някакви изненади, докато в този на Челси имаше ключово завръщане в лицето на френския полузащитник Нголо Канте.

Първата част на сблъсъка премина в двуостро темпо. За „мърсисайдци“ може да се каже, че основният принцип беше контролираният хаос. Хората на Клоп не даваха никаква възможност на „сините“ да разиграват спокойни постепенно, като постоянно принуждаваха бранителите на Челси да търсят с дълъг пас някой измежду тройката нападатели Вилиан, Ейбрахам и Маунт.

Същото обаче се стремяха да правят и възпитаниците на Лампард. И двата тима пресираха в 4-3-3, като тримата атакуващи играчи имаха задачата да пресират топката, когато се намира в някой от защитната 4-ка на двата тима. Това, от своя страна, позволяваше на полузащитниците да стоят компактно в средата на терена и да се стремят да ограничават пасовете на противника между защитните линии.

Еднаквите замисли на двамата мениджъри имаха за резултат голям брой единоборства в средата на терена. Тук отличният синхрон и физическото превъзходство на Ливърпул си казаха своето и в твърде редки случаи Челси успяваше да излезе победител в тези дуели, за да стигне до финална третина на гостите. Вместо това първото попадение в срещата дойде именно след показ на физическото превъзходство на дефанзивния халф Фабиньо в борбата с Жоржиньо.

 

 

В редките моменти на спокойно притежание на топката за Ливърпул се наби на очи липсата на синхрон в някои действия на дефанзивния блок на Челси. В тази ситуация Матео Ковачич излиза необмислено да пресира Жоел Матип, въпреки че бранителят на „червените“ е твърде далеч. Това отваря пространство зад гърба на хърватския полузащитник на „сините“, в което Джордън Хендерсън получава топката. Това, на свой ред, принуждава защитникът на домакините Фикайо Томори да извърши грубо нарушение с цената на жълт картон.

 

Независимо, че Ливърпул реално почти не създадоха положение от игрова ситуация момчетата на Клоп почти изцяло владееха положението на терена, като стилът на мача беше такъв, в който „мърсисайдци“ имат далеч повече подготовка и по-класните изпълнители.

В началото на втората част гостуващият тим се опита окончателно да убие интригата в мача. В първите 15 минути на полувремето дълбоката преса на Ливърпул отново създаваше проблеми на Челси, като „сините“ допускаха редица грешки в собствената си половина при изнасянето на топката. Това доведе и до 2-3 страхотни положения за 3-ти гол на отбора на Клоп, но добрите намеси на Кепа Арисабалага предотвратиха подобно развитие на нещата.

Очевидно планът на германския специалист включваше по-активна игра в началото на частта и постепенно отдръпване в по-задни позиции с цел опит за съхранение на аванса. Около 65-та минута Ливърпул се прибра в дефанзивен блок 4-5-1. Това, от своя страна, даде възможност на Лампард да направи последна тактическа промяна с надеждата за обрат в резултата. Англичанинът рискува, изнасяйки двамата си бекове Сезар Аспиликуета и Маркос Алонсо високо по тъчлиниите и дълбоко в половината на съперника.

Това започна да дава своите резултати. Отборът на домакините започна да разтегля блока на Ливърпул с непрестанни смени на фланговете. В тези ситуации „мърсисайдци“ се оказваха в неизгодна ситуация, тъй като „сините“ създаваха числено превъзходство 5-ма на 4-ма срещу защитната линия на гостите - двамата бекове на Челси, заедно с тройката в нападение срещу 4-та бранители на опонента.

 

Голът на Канте за 2:1 направи последните 15-на минути изключително сложни за гостите. Клоп извади Садио Мане и вкара на терена Джеймс Милнър, но не смени постройката, което означаваше, че проблемите по фланговете продължиха да съществуват. Въпреки изключително силните изяви на Матип и Върджил ван Дайк Челси все пак достигна до две хубави ситуации, които обаче бяха пропуснати от Мейсън Маунт и влезлият като резерва Мичи Бачуай. Резултатът все пак се запази до финалния съдийски сигнал и победата беше за „червените“, които са вече с 6 победи от 6 мача от началото на кампанията.

Заключение

Ливърпул изигра един изключително дисциплиниран и тактчиески издържан двубой до последните 20 минути на срещата. Тогава промяната към по-консервативен подход за гостите позволи на Челси трайно да се настани в тяхната половина и за малко да успее да вгорчи добрите впечатления. Юрген Клоп като че ли можеше да се справи по-добре със смените си и да реагира с промяна на тактическата формация на „мърсисайдци“.

Франк Лампард, от своя страна, вероятно ще е обнадежден от последните минути на срещата, но представянето не би трябвало да го удовлетворява твърде много. Избраният подход, твърде идентичен с този на Ливърпул, се оказа непремерен и домакините имаха късмет, че резултатът не беше 3:0 преди попадението на Канте. Завръщането на работливия французин обаче вероятно ще избистри в една или друга степен идеите на Лампард за следващите битки в шампионата.